Може би трябва да припомним, че синдромът на Даун не е болест, а особеност на организма, затова не може да се излекува - така, както не може да се промени цветът на кожата или на косата например. Децата със синдром на Даун не са луди или умствено изостанали, те не са опасни за обществото.

И при подходящите условия те се интегрират успешно в обществото, водят напълно нормален живот. Можем да посочим примери на известни хора - американският актьор Крис Бурк, френският - Паскал Дюканън и испанският Пабло Пинеда са не просто блестящи в главните роли, които изпълняват, но са получили заслужени награди. Пинеда е първият в Европа човек съссиндром на Даун, получил университетско образование. Както в целия свят, дълго време и в Италия са се отнасяли подозрително към хората със синдром на Даун. И там много жени са предприемали аборт, научавайки чрез пренаталните методи за тази генетична аномалия. Така например през 2009 г. от 800 до 1300 италианки са прекъснали бременността си по тази причина. Но далеч не всички жени постъпват така.
Няма официални данни за това колко деца с тази генетична аномалия се раждат в Италия, но повечето от тях вече остават със семействата си. А нищожният процент на отказалите се от децата родители биват осиновявани практически веднага. Родителите на тези деца се обединяват, обменят опит, подкрепят се едни други. Основното обаче там е, че те във всеки момент могат да разчитат на помощта на държавата и на социалните работници. Това се случва с активния надзор на една много сериозна организация от национален мащаб - Италианската асоциация на хората със синдрома на Даун.